Съединението на България 1885 година

След края на Берлинскя конгрес от 1878 година, страната ни се обособява на Княжество България със столица София и Източна Румелия ( в пределите на империята ) с главен град Пловдив. Останалото поробено население се стреми към обединение с освободените български земи. През 1880 година е създаден Българският таен централен революционен комитет ( БТЦРК), негова главна и първостепенна задача е да осъществи обединението на Кнежеството с Източна Румелия. В началото на 1884 година се заражда движение за съединение, свързано с борбите между южнобългарски буржоазни партии – Народна партия и Либерална партия.

В борбата си за власт народняците водят широка агитация за осъществяване на съединението и изпращат свои двама представители  –  Иван Стоянов Гешов и Христо Христов със задачата да подготвят почвата  за осъществяването на целта .  След назначаването на Гаврил Кръстевич за главен губернатор на Източна Румелия, Народната партия се оказва в ролята на управляваща и се отказва от движението с мотива за неблагоприятното международно положение. Вътрешната слабост на държата ни, отделните междуособици и вмешателството на Великите сили принуждават организаторите на акта на Съединението да бъде забавен. На 25.07.1885 край село Дермендере ( днес село Първенец) на заседание на БТЦРК е взето решение да се води борба за съединението на Южна и Северна България.

Така на 6 септември 1885 година рано сутринта войските начело с майор Данаил Николаев влизат в Пловдив и арестуват Гаврил Кръстевич. По този Начин Румелийското правителство е свалено. Провъзгласено е Съединението на Южна и Северна България. Образувано е правителство начело с Георги Странски, приемащо управлението до пристигането на княза. Обявяването на Съединението се приема с всенародна радост, вълнение и ентусиазъм.

Leave a Reply

Your email address will not be published.